Понастоящем няма ваксина за предотвратяване на коронавирусната инфекция COVID-19, но някои антивирусни мерки показват много добри резултати.
Вирусът се разпространява главно от носа или устата на заразен човек, като навлиза през очите, носа или устата. Ранните симптоми включват температура, кашлица и задух. Те се появяват от 2 до 14 дни след излагане на вируса. Също като при други респираторни заболявания, COVID-19 обикновено засяга носа, трахеята и белите дробове. Тежестта на COVID-19 варира от леки или без симптоми до тежки или понякога фатални заболявания.
Някои хора могат да имат само леки респираторни симптоми, докато при други се развива двустранна пневмония. Една част от заболелите развиват тежко увреждане на белите дробове, застрашаващо живота, а при преживяване, с последици за цял живот.
Няма ефективни терапевтични практики или ваксини за новия вирус и затова лекарите в отделенията за интензивно лечение най-често прилагат лечение с кислород, за да поддържат пациентите живи достатъчно дълго, за да могат телата им да се преборят с инфекцията и да възстановят белите дробове, увредени от пневмонията .
Когато белите дробове са атакувани от вируса , снабдяването на достатъчно кислород в кръвта на пациентите е затруднено и се нарушава нормалната функция на редица органи - бъбреците, черния дроб и сърцето и се развива остър респираторен дистрес синдром (ARSD).
ARSD предизвиква допълнително увреждане на белите дробове, което води до излив на течности от малките кръвоносни съдове в белите дробове. Течността се събира във въздушните торбички на белодробната тъкан - алвеолите. Това затруднява а трансфера на кислород от въздуха към кръвта и предизвиква хипоксия или т.н. задух.
Скорошно проучване при 138 пациента, хоспитализирани за COVID-19, установи че затруднения в дишането започват 5 дни след първите симптоми. ARDS се развива средно 8 дни след появата на симптоми.
Лечението на ARDS включва допълнителна кислородна и механична вентилация, с цел да се вкарва повече кислород в кръвта.
Рискови групи
Хора с респираторни проблеми са сред най-застрашените групи, тъй като намалената функция на белите дробове прави развитието на COVID-19 много бързо.
Има и фактори, които потискат защитните механизми на дихателната система и предразполагат развитието на остри респираторни заболявания, сред които:
- тютюнопушене
- злоупотреба с алкохол
- хронични заболявания
- аномалии на дихателните пътища
- алергични заболявания.
Кислородна терапия
Кислородните терапии са ефективни при лечението както на първичната инфекция, така и на каскадните вторични предизвикателства, свързани с имунният отговор на организма, към коронавируса.
Кислородната терапия не е новост. Използвана е като ефективно лечение при предишни пандемии, като тази от Испански грип през 1918г. , като се приема, че само за първите 25 седмици от пандемията жертвите са около 25 милиона. В България общия брой на жертвите е около 80 000.
Смъртта тогава е причинена предимно от пулмонална инфекция, придружена от хипоксия и отказ на белите дробове. Първото приложение на кислородна терапия върху жертва на испански грип вероятно е при пациент в Съединените щати, през 1918г. Тогава , в кабинета на д-р Орвал Кънингам колега на лекаря води свой умиращ приятел, заразен с испански грип. Пациентът е посиняващ, почти мъртъв. Само след едночасова терапия със сгъстен въздух при 1,68 атмосфери, пациентът изпитва подобрение. С допълнителна терапия следващите 3 дни той е възстановен напълно. По този начин са излекувани и други пациенти след това.
Въпреки че има разлики между испанския грип и COVID-19 вируса, основната патология е в белите дробове. Днешната смъртност, предизвикана от коронавирус, се дължи на белодробна инфекция и дихателна недостатъчност, следствие на липсата на кислород. За разлика от днес, по време на пандемията от 1918 г. кислородната терапия не е била широкодостъпна.
Кислородната терапия чрез използването на кислороден концентратор в домашни условия е подходяща и силно препоръчителна за хора с астма и ХОББ, както и за други застрашени групи. Тя може да облекчи състоянието и да намали риска от болничен престой, непрепоръчителен в настоящата епидемилогична ситуация. Във въздуха кислородът е около 21%. Кислородният концентратор осигурява кислород за дишане с висока степен на пречистеност - 93%±3%.
Повече информация за характеристиките на кислородните концентратори можете да видите тук.
Как можем да разберем до каква степен е наситена с кислород нашата кръв?
Най-лесният начин за измерване на сатурацията (процентът кръв, обогатена с кислород в тъканите) дори в домашни условия е чрез пулсова оксиметрия. И по-конкретно — измерва какъв процент от хемоглобина (протеинът в кръвта, пренасящ кислород) е наситен с кислород.
Нормални стойности:
Нормалните стойности на SpO2 (кислородна сатурация на артериална кръв) при пациенти без белодробна патология варират между 95 и 99% при възрастен човек, 92-95% при бременни жени.
Венозната кръв съдържа по-малко кислород и затова нейната сатурация е около 75%.
Отклонения от нормата:
Ако кислородната сатурация е 94% или по-малко, пациентът е в хипоксия и трябва бързо да се вземат мерки.
Сатурация под 90% се счита за спешно състояние, а при деца - под 94%.
Повече информация за характеристиките на пулсоксиметрите можете да видите тук.
Източници:
aha-hyperbarics.com
who.int
framar.bg