Атопичен дерматит - какъв подход да избера и какво може да се обърка?

Въпрос 1 - верен отговор - а) генетично заболяване
Атопичният дерматит при куче (canine atopic dermatitis, CAD) е хронично, генетично предразположено, възпалително и сърбящо кожно заболяване, при което повишената чувствителност към околните алергени (предимно инхалаторни — прахови акари, плесени, цветен прашец и др.) води до имуномедиирана реакция и нарушен кожен бариерен фенотип. Клинично се проявява с хроничен или рецидивиращ сърбеж, ерозии, преразчесване, папули, хипер/хипопигментация, себорея и вторични бактериални или маласезийни инфекции, най-често засягащи лицето, лапите, аксилите, ингвиналната област и коремната стена.

Въпрос 2 - верен отговор - б) не

Атопичният дерматит при куче не се излекува напълно, но може да се контролира много добре.

Цели на лечението:

- Облекчаване на сърбежа и възпалението;

- Предотвратяване/контрол на вторични инфекции;

- Подобряване на кожната бариера;

- Намаляване на честотата и тежестта на рецидивите.

Въпрос 3 - верен отговор - в) Клинична диагноза

Диагнозата на атопичен дерматит (CAD) при куче е клинична и се поставя чрез комбинация от анамнеза, типични клинични признаци и изключване на други причини. 
Основни стъпки:

Вземане на анамнеза: възраст на започване (често 6 мес. – 3 г.); хроничен или рецидивиращ сърбеж; сезонност; отговор на предишни терапии; фамилна предразположеност.

Клиничен преглед: типични лезии и разпределение: лице, около очи и уши, предни лапи, подмишници, ингвинална област, корем; вторични промени от чесане (ерозии, екскориации, хиперпигментация, лихенификация) и чести инфекции.

Изключване на други причини (необходима стъпка): ектопаразити, хранителна алергия, инфекции, други дерматози.

Използват се клинични правила (например Favrot’s criteria) за подпомагане: серия от пунктове (възраст на начало, хроничен сърбеж, локализация, липса на отговор на определени лечения и др.) които при сбор дават висока вероятност за CAD.

Отговор на терапия: подобрение след подходяща терапия (например анти-атопични медикаменти, имунотерапия) подкрепя диагнозата, но не е единствен критерий.